Честит Ден на българската просвета и култура, на славянската писменост

Уикипедия

* * *

 Пловдивският университет с празнична програма за 24 май

  С полагане на венец пред паметника на Паисий Хилендарски ще започне утре, 24 май, празничната програма на Пловдивския университет, посветена на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Това съобщиха от висшето училище, чийто патрон е Хилендарският монах. Празникът ще започне  в 11:00 ч. пред централния вход на  Ректората на ул. „Цар Асен“ №24, където се намира паметникът.

Тържественото честване ще продължи с музикално-сценична програма, организирана  от гл. ас Ивана Колева,  ас. Зоя Капон, ас. Йосиф Герджиков,  доц. д-р Ели Арнаудова, доц. д-р Маргарита Загарова.  В нея студентите от специалността „Актьорство за драматичен театър“ от класа на доц. Виолета Гиндева и на доц. Лео Капон, както и от специалността „Теология“ ще представят православни песнопения  и откъси от Панонските легенди, „Похвално слово за Кирил“ от Климент Охридски и „За буквите“ на Черноризец Храбър.

 

Академично слово, посветено на 1150-та годишнина от началото на Великоморавската мисия на св. св. Кирил и Методий, ще изнесе историкът гл. ас. д-р Тодор Радев. Ректорът проф. д-р Запрян Козлуджов ще представи преподавателите, удостоени през изминалата година с научни степени и звания. Тържествената част ще приключи с връчване на наградите от ежегодно провеждания студентски конкурс за художествен превод от славянски езици, организиран от Катедрата по славянска филология.

За повече информация:Татяна Василева, управител на „Мега Комюникейшън” ЕООД

WEB:   www.megacommunication.net

 

Представят в Балабановата къща книга за български град в преход

„Етносоциология на града (по примера на гр. Пловдив)” на гл. ас д-р Меглена Златкова от ПУ „Паисий Хилендарски“ е финансирана с конкурс на Фонд научни изследвания към МОМН

Интерпретация на български град в преход, форми на промени в градските пространства, трансформации на местата за живеене, договаряне на границите между публично и частно, конструиране на памет и изява на идентичности. Това включва книгата „Етносоциология на града (по примера на гр. Пловдив)” на гл. ас д-р Меглена Златкова от Катедра „Етнология“ към Философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Изданието, което освен българския текст, включва и разширено резюме на английски език, ще бъде представено лично от декана на факултета доц. д-р Красимира Кръстанова утре, 22 май, от 17:00 ч в Балабановата къща. Партньор и домакин на събитието е Общински институт „Старинен Пловдив”.

Книгата презентира етносоциологическо изследване на акценти от живота на Пловдив на границата на две столетия – ХХ и ХХІ в. и на един негов жилищен район – „Тракия” – като градски палимпсест*. Животът на града в квартала е проследен през различни гледни точки на различни поколения пловдивчани, чрез образи на града и градски истории, чрез всекидневния живот и празниците.

Пловдив е модел за съвместно живеене на различията, смята авторката. Изследването поставя и множество теоретични и методологически въпроси за една възможна градска етносоциология, чиито отговори ще продължават да бъдат търсени в следващи „случвания” на града.

Книгата е издадена от Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, финансирана с конкурс на Фонд научни изследвания към МОМН през 2012 г. Предговорът на доц. д-р Красимира Кръстанова, декан на Философско-историческия факултет. Тя ще представи книгата на премиерата утре в Балабановата къща. На корицата е картината, озаглавена „Понеделник“, на художничката Ерна Ангелова. Коректор е Петя Плачкова, преводач на английски – Витана Костадинова.

Гл. ас. д-р Меглена Златкова работи в Катедра „Етнология” на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Завършва специалност „Етнология“ и защитава дисертация по социология. Специализира във Франция, Румъния, Унгария в областта на градските изследвания, културното наследство, визуалната антропология.

Участва в множество национални и международни изследователски проекти, свързани с диалог между културите, общности, наследства, социални динамики, местно развитие, миграции. Изнася лекции и доклади на конференции в Любляна, Париж, Лион, Будапеща, Амстердам, Лисабон, Клуж-Напока, Санкт Петербург и др.

Преподава курсове по „Градски изследвания“, „Етносоциология“, „Визуална антропология“, „Методология на проекти“ и „Летни студентски теренни практики“. Изследователските й интереси са в областите: идентичност, културно наследство, градски пространства, миграции.
Публикувала е над 30 статии и студии на български, английски и френски език и е участвала в съставителството на три научни сборника.

WEB: www.megacommunication.net
Пловдив, 21 май 2013 г.

Фондация „Радостина Константинова” набира кандидати за стипендианти

Срокът за подаване на документи изтича на 13 май 2013 г.

  За втора година Фондация „Радостина Константинова” обявява конкурс за стипендия от 1000 лв. за студенти четвърти курс във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ „Св. Климент Охридски”. Кандидатите трябва да имат успех от следването над „Много добър” – 4.50. Освен уверение за успех, те трябва да представят и 2 авторски текста – публикации в печата или академично издание.

  Стипендията ще бъде връчена заедно с Голямата награда за разследваща журналистика „Радостина Константинова” на официална церемония на 29 май в Гранд Хотел „София”.

  Първият стипендиант на Фондацията за 2012 г. е четвъртокурсникът от ФЖМК Явор Николаев.

  Основната цел на Фондацията, създадена в памет на Радостина Константинова, е да насърчава обективната журналистика в България като подпомага колеги от всички медии. Освен конкурсите за тримесечен стаж в редакцията на вестник „International Herald Tribune” в Париж и за стипендианти на ФЖМК, се връчва и Голямата награда за разследваща журналистика „Радостина Константинова”. Напомняме ви, че номинациите за нея изтичат на 11 май, като кандидатите ще се оценяват по публикувано разследване в печатни издания, създаден документален филм, излъчен репортаж или радио предаване на разследваща тема за периода от май 2012 г. до април 2013 г.

  Очакваме Вашите мнения и препоръки на адрес: гр. София, район Триадица, ул. „Христо Белчев” №1 или на e-mail: email@radostinakonstantinova.org.

Нови условия за пенсиониране на учители

Държавен вестник
§ 14. Член 19а се изменя така:
„Чл. 19а. Учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО при навършена възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО и придобит учителски стаж, както следва:
1. от 1 януари 2013 г. – 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете;
2. от 1 януари 2014 г. – 26 години за жените и 31 години за мъжете;
3. от 1 януари 2015 г. – 26 години и 4 месеца за жените и 31 години и 4 месеца за мъжете;
4. от 1 януари 2016 г. – 26 години и 8 месеца за жените и 31 години и 8 месеца за мъжете;
5. от 1 януари 2017 г. – 27 години за жените и 32 години за мъжете;
6. от 1 януари 2018 г. – 27 години и 4 месеца за жените и 32 години и 4 месеца за мъжете;
7. от 1 януари 2019 г. – 27 години и 8 месеца за жените и 32 години и 8 месеца за мъжете;
8. от 1 януари 2020 г. – 28 години за жените и 33 години за мъжете.“

Информацията е предоставена от Сиела.НЕТ

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 80 ОТ 29 МАРТ 2013 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ПЕНСИИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИЯ СТАЖ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 30 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2000 Г. (ДВ, БР. 21 ОТ 2000 Г.)
В сила от 01.01.2013 г.